9-ти септември
Деветосептемврийският преврат, наричан често в България до 1990 година Деветосептемврийско народно въстание или Деветосептемврийска социалистическа революция, е насилствена промяна в държавната власт в България, извършена през нощта на 8 срещу 9 септември 1944 година — свалено е правителството на Константин Муравиев и на власт идва правителство на Отечествения фронт, начело с Кимон Георгиев.
Събитията от 9 септември 1944 година все още не са получили единодушната оценка на историците. В историографията отпреди 1971 година се сочи, че това е народно въстание. Оттогава до 10 ноември 1989 по настояване най-вече на Тодор Живков събитията на тази дата получават определението „социалистическа революция“. След политическата промяна от 1989 някои автори пишат, че това е военен преврат. Отечественият фронт взема властта в България с помощта на настъпващите в страната сили на Трети Украински фронт на Червената армия. След тази дата настъпва мащабна политическа, икономическа и социална промяна в българското общество. България излиза от Оста и попада в съветската сфера на влияние.
СЪЕДИНЕНИЕТО НА ИЗТОЧНА РУМЕЛИЯ С КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ
В първите години след Освобождението радостта от свободата се примесва с дълбоко разочарование от разпокъсването на българските земи. Решенията на Берлинския конгрес придават висок емоционален заряд на борбата за решаване на “общонародния въпрос”, в която хладните доводи на разума остават на заден план, изместени от емоциите. Но желанието на българите за обединение се сблъсква с недовършеното освобождение и на другите балкански народи, станали заложници в сблъсъка на интересите между европейските държави. Българите в Македония продължават да се борят за присъединяване към Княжество България, но по-близо до тази възможност се оказват жителите на Източна Румелия.
1. Подготовка и осъществяване на Съединението
През 1884 г. изтича мандатът на Алеко Богориди като управител на Източна Румелия. Либералите искат той да получи втори мандат, но Русия успява да наложи кандидатурата на Гаврил Кръстевич. Така се променя съотношението на политическите сили – с подкрепата на новия управител Кръстевич и с лозунга за Съединение Народната партия печели и изборите, проведени през септември 1884 г. Но в средата на 80-те години външнополитическият климат е различен и Русия не е склонна да подкрепи обединение на България. А тъй като Народната партия не може да се противопостави на Освободителката, тя се принуждава да се откаже от обещанието си, затова е наречена “лъжесъединистка”. А Либералната партия получава възможност да застане начело на съединисткото движение.
Идеята за обединение е жива във всички български земи. През 1880 г. тя се подема от т.нар. македонски комитети, създадени в София, Варна, Русе.
Прочетете още: СЪЕДИНЕНИЕТО НА ИЗТОЧНА РУМЕЛИЯ С КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ
2 юни! Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България!
Всяка година, точно в 12 часа, на този ден, под небето на България, сирените вият и плачат. Смразяващият им писък полита над бърда и долени, над ниви и градини, над пропасти и върхове. Когато ехото им пропищи над градове и села всички заставаме неподвижно в едноминутно мълчание. Цяла майка България прави панихида на онези, които не са между нас, за онези, които могат без нас, но ние живите не можем без тях. Те са били и днес са в кръвта, сълзите и гордостта ни.
В минутата на тържественото мълчание си спомняме колко свята жажда за свобода е горяла векове наред в душата на народа ни.
Това е минутата на необикновено вълнение. В клетвеното мълчание на този ден, в сърцата на синовете и дъщерите на България припламва огъня горял в гърдите на загиналите. Това е магията на сливането живите и мъртвите. На разгаданата и неразгадана стихия на смъртта, на страшното, скръбно човешко отсъствие. Няма нищо по-болезнено от загубата на любимо същество, няма нищо по-непоправимо от гибелта на ярко надарена личност. Така е! Нашият гениален поет и велик революционер Христо Ботев възпя и доказа тази истина.
Прочетете още: 2 юни! Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България!
