Строежът на Димитровград
Димитровград е основан на 2 септември 1947 г. с указ на тогавашния министър-председател и лидер на БКП Георги Димитров, като се свързват селата Раковски, Мариино и Черноконьово. За изграждането му е сформирано младежко бригадирско движение, в което младежи от различни краища на страната работят безплатно.
Бившето село Раковски възниква в началото на XIX век на мястото на два турски чифлика.
Зографски манастир
Манастирът „Светѝ Гео̀рги Зогра̀ф“, наричан още Зогра̀фски манастѝр (на грцк. Μονή Ζωγράφου), се намира в монашеската република на полуостров Атон, Гърция.
История
Според преданието е създаден през 10 век от трима българи от Охрид — Аарон, Мойсей и Йоан (Иван). Прието е да се смята, че това е историческият български манастир в Света гора, тъй като традиционно го населяват монаси от България. До средата на 19 в. манастирът е обитаван освен от български монаси и от сръбски и не малко гръцки, но постепенно мястото става изключително българско. Там сега живеят около 37 монаси. Зографският манастир е един от най-големите манастири в Света гора (Атон) и единственият днес български манастир там. Той стои на 9-то място в йерархията на светогорските манастири.
Иван Алябака-български революционер
Биография
Иван Наумов е роден в село Ораовец, Велешко, в бедно българско семейство. По-малкият му брат Павел Наумов също е деец на ВМОРО. Поради липса на средства не може да учи и отива на гурбет в Солун. Там се запознава с идеите на ВМОРО и около 1900 година е привлечен в организацията от Михаил Апостолов Попето. Работи като бакалин в Драма и Кавала.Стоян Аврамов описва Иван Наумов така:
„ „Алябака бѣ високъ, широкоплещъ и здравенякъ съ мургаво лице и черна коса, които го оприличаваха на мавъръ, поради което получи прякора „Алябакъ”. Неговиятъ орловъ погледъ, воинственъ духъ, походка, смѣлость, себеотрицание и вѣра въ дѣлото го издигнаха предъ очитѣ на другари и противници. Въ време на сраженията, и съ турци и съ сърби, той налиташе като разяренъ лъвъ, увличайки следъ себе си четницитѣ. Въ велешко, прилепско и Поречието той бѣ единствениятъ войвода, който бѣ вселилъ страхъ въ редоветѣ на сръбската пропаганда, агентитѣ на която го третираха за непобедимъ и неуязвимъ”
През 1902 година убива един турчин и бяга в София. Същата година се връща като четник в Одринско и Пашмаклийско. От началото на 1903 година е организационен войвода в Крушевско. По време на Илинденското въстание ръководи едно от отделенията, което участва в запалването на жандармерийската казарма в град Крушево. Снабден е с 25 коня, натоварени с оръжие, от Тодор Яковов, станал четник при Алябака в периода 1903-1906.
След въстанието се оттегля в България. В София, през 1904 година, заедно с Мамин Колю, след неуспешен атентат срещу турския консул, при който е ранен гавазинът му, са арестувани за около шест месеца. С чета, на която е войвода, влиза отново в Македония.
Балнео-терапевтичен център
