Археология

Намиращи се в югоизточната част на днешна Варна Римските терми се издигали на повече от 7000 кв.м. площ и били най-голямата антична обществена сграда, на територията на България. Архитектурният стил и намерените в района на термите монети подсказват, че те са били построени към края на II и началото на III век и са функционирали до към края на III век. През относително мирния II век Одесос е бил важен икономически и културен център на Черноморието и римската провинция Долна Мизия.

Към края на века процъфтяващия град е можел да си позволи огромния за времето си строеж и поддържането му. Посещението на термите било част от всекидневието на римските граждани. Освен помещения за къпане там имало и зали за гимнастика и спорт (палестри), за срещи и разговори, за почивка и т.н. Освен закрита зала термите са имали и истинска палестра - просторен двор, ограден от колонади и магазини. Във варненските терми палестрата била от северната страна на сградата, а със стълби била свързана с голямата зала.

Прочетете още: Варненските терми-античен "МОЛ"

Историята на град Хисар е свързана предимно с римската империя. Когато пристигат по тези земи, римляните намират тук малко тракийско селище. Но популярността на лечебните му извори определя трайно интереса на римските управници. Градът е превърнат в административен център и през ІІІ в. е ограден с крепостна стена. Смята се, че тогава градът се е наричал Аугусте. От този период е запазен латински тухлен надпис, който говори за построяването на баня в чест на римските императори Максимилиан Галери и Лациний баща /края на ІІІ и началото на ІV в./.

По време на готските нападения в края на ІІІ в. градът е разрушен и опожарен. Възстановяването му в началото на ІV в. се свързва с император Диоклециан и получава неговото име Диоклецианопол. Той е бил трети по големина град в провинция Тракия след Филипопол /Пловдив/ и Берое /Стара Загора/. Диоклецианопол бил изграден според всички изисквания на римското градоустройство – с широки и прави улици, украсени със статуи на богове, с мраморни бани, с красиви дворци и вили за римската аристокрация.

Прочетете още: Римска крепост Хисар

На 32 км югозападно от Видин, там, където Дунавската хълмиста равнина се слива с последните разклонения на Западна Стара планина, е разположен граничният град Кула. Сегашното си име той дължи на издигащата се в центъра на града римска кула- величествен фрагмент от древността. Унгарският пътешественик и археолог Ф. Каниц изследвал тези места през 70- те години на XIX век, пръв локализира тук римската крепост Кастра Мартис. По- късните изследвания, както и съвременните археологически проучвания потвърдиха неговото предположение.  Животът на това място и възникването на крепостта са свързани с историята на нашите земи през римската и ранновизантийската епоха /I- VI в./. След завоюването им от римляните в началото на I в. Земите между Дунав и Стара планина били включени в провинция Мизия. Започнало изграждането на т. нар. Дунавски лимес /граница/, състоящ се от военни лагери, селища, наблюдателни кули и други съоръжения по южния бряг на реката. Със завоюването на Дакия /дн. Румъния/ границата се преместила на север. Създали се благоприятни условия за развитие на селскостопанското производство, занаятите и търговията, както и на градоустройството в Мизия. Като главен градски център в областите между р. Цибър и Тимок се издигнал Рациария, дн. с. Арчар. При Видин се намирала крепостта Бонония. В края на III в. властта на Рим в Дакия била отхвърлена. Тези събития, както и нашествията на готите заставили централната власт да вземе решителни мерки за консолидиране на Балканските владения.

Прочетете още: Крепост Кастра Мартис

"...Когато Октавиан, бащата на Август, водил войската си някъде из отдалечените части и в Свещената гора на Дионис се допитал до оракула на бога за сина си, било му потвърдено от жреците, че синът му ще бъде господар на целия свят, понеже, след като виното се разляло върху олтара, димът се издигнал нагоре над върха на светилището чак до небето - знамение като това, което получил и самият Александър Велики, когато принасял жертва на същия този олтар".

Светоний Транквил, ‘Животът на дванадесетте цезари’

Вече повече от столетие продължава интересът на изследователи, любители и разбира се, иманяри към светилището на бесите, описано за пръв път от Херодот в неговата ‘История’. Очакванията за несметни богатства, скрито тайно знание или просто вълнението от допира до тайнствата на жреците на бесите, са разпалвали не малко умове, посветили се на търсенето на това загадъчно място.
Макар и откъслечни, малко на брой, а понякога и неточни, сведенията на античните автори- съвременници на легендарните беси, както и скорошни открития и анализи, ни насочват към конкретното местоположение на този прочут в древността храм.

Прочетете още: Белинташ- главното светилище на бесите