Крепост Кастра Мартис

На 32 км югозападно от Видин, там, където Дунавската хълмиста равнина се слива с последните разклонения на Западна Стара планина, е разположен граничният град Кула. Сегашното си име той дължи на издигащата се в центъра на града римска кула- величествен фрагмент от древността. Унгарският пътешественик и археолог Ф. Каниц изследвал тези места през 70- те години на XIX век, пръв локализира тук римската крепост Кастра Мартис. По- късните изследвания, както и съвременните археологически проучвания потвърдиха неговото предположение.  Животът на това място и възникването на крепостта са свързани с историята на нашите земи през римската и ранновизантийската епоха /I- VI в./. След завоюването им от римляните в началото на I в. Земите между Дунав и Стара планина били включени в провинция Мизия. Започнало изграждането на т. нар. Дунавски лимес /граница/, състоящ се от военни лагери, селища, наблюдателни кули и други съоръжения по южния бряг на реката. Със завоюването на Дакия /дн. Румъния/ границата се преместила на север. Създали се благоприятни условия за развитие на селскостопанското производство, занаятите и търговията, както и на градоустройството в Мизия. Като главен градски център в областите между р. Цибър и Тимок се издигнал Рациария, дн. с. Арчар. При Видин се намирала крепостта Бонония. В края на III в. властта на Рим в Дакия била отхвърлена. Тези събития, както и нашествията на готите заставили централната власт да вземе решителни мерки за консолидиране на Балканските владения.

Прочетете още: Крепост Кастра Мартис