Митът за Васил Левски
Митът за Васил Левски-светец или най-успешният български политик
Образът на Васил Левски в съзнанието на българите от вече няколко поколения няма нищо общо с действителността. Изграждането му започна още в XIX век, когато все още обществен идеал бе образът на мъжа-светец от Средновековието. Затова и националната пропаганда изчисти старателно от образа на Левски всички черти на характера му и чрез историография, публицистика, литература, кино — всички житейски стъпки, които не отговаряха на образа на един средновековен светец. Затова за Левски знаем, че като Исус и останалите светци предварително е обрекъл живота си на една свята кауза (е, не е религията, а родината, но то е почти същото), че не е пипвал жена и че е отчитал всяка изядена маслинка, купена с обществени пари. Свети Антоний ряпа да яде в сравнение с така наречения образ на Левски. Средновековният монах е имал катадневни видения-изкушения, Левски — нито едно.
Не бих имал нищо против този умилителен образ, битуващ в масовото съзнание, ако той не скриваше от хората истинските величини и постижения на Левски. Апостолът не е светец, а политик. Български политик, както се изразяват историците от втората половина на XIX век. Българските политици, както е известно, имат главна стратегическа цел, която е различна през различните исторически периоди. В периода 1878–1944 г. главната цел бе обединението на българските земи, останали под чужда власт. Между 1944–1989 г. — победата на комунизма у нас и по цялото земно кълбо. А след 1989 г. — влизането в Европейския съюз и НАТО. Всички те, разбира се, в името на висшата цел — добруване и просперитет на българския народ.
Прочетете още: Митът за Васил Левски-светец или най-успешният български политик
