Именникът на българските кановеПрабългарският календар
Няколко хилядолетия преди Христа прабългарите съумяват да съставят една от най- точните системи за измерване на продължителността на Земната година. Тя се основава главно на движението на дванадесет съзвездия, носещи имената на животни, в зависимост от движението на Юпитер (Янкул) около слънцето.В миналото календарът се е означавал с равнораменен кръст. От двете му страни на еднакво разстояние били изобразявани Юпитер и Слънцето. • Кръстът бил използван като символ на връзката между Земята и Небето. Дължината на раменете му е съобразена с правилата на календара. Двете равни хоризонтални рамене представлявали сянката, която Слънцето хвърля в дните на пролетното и есенното равноденствие (22 март и 22 септември). Сенките в дните на лятното и зимното слънцестоене (22 юни и 22 декември) са изобразявани чрез вертикалните рамене на кръста, едното от които по- дълго от другото.
Известно ни е, че прабългарите са познавали отлично законите на движението на планетите, в това число и на Земята,окло Слънцето. Това е причината именно те да притежават един от най- точните календари съставяни някога. Той превъзхожда китайския календар в начина, по който са подредени дните и месеците. Според българския календар годината има 365 дни и започва с най- късия зимен ден, наричан Единак (днес Игнажден). На всеки 4 години бил добавян един допълнителен ден- Деня на Слънцето.
Прабългарите
Първото писмено сведение, в което прабългарите са отбелязани със своето народностно име – Vulgares, е Анонимен римски хронограф от 334 г. В него се посочва, че са народ, който живее северно от Кавказ, в земите на днешен Казахстан.
Различни исторически свидетелства от края на ІV в. насам съобщават за отделни прабългарски племена, населяващи различни територии, пръснати от земите между Черно и Каспийско море до териториите около Балатонското езеро в днешна Унгария и Италия. В тях се разказва за хуногури, оногури, уногондури, котраги и кутригури.
