Българското Възраждане

Кирил Нектариев (светско име Кирко хаджи Недков Цвятков) е роден в Сопот през 1798 г. в семейството на хаджи Недко Цвятков, човек доста образован и заможен търговец на коприна и копринени изделия. Благодарение на търговията си, хаджи Недко имал възможността да се срещне с високата европейска култура, и да пренесе някои от нейните достижения, и в Сопот, и семейството си. На старини той приел монашество в Сопотския мъжки манастир „Св. Спас“ („Възнесение Господне“)под името Нектарий, където и завършил земните си дни. Негов първороден син бил Кирко, който още на младини поел по пътя на баща си приемайки монашество и достигнал до високи църковни постове, които той използувал не за собствено благоденствие, а за благото на образованието, и то най-вече за девическото.

Прочетете още: Кирил Нектариев-български възрожденец

Д-р Иван Селимински е изтъкнат български възрожденец, общественик и лекар.

Роден е през 1799 в град Сливен в семейството на сравнително богат търговец. Ученическите си години прекарва в сливенско училище. На 14 г. заедно със свои роднини пътува до Ерусалим – място, което ще затвърди недоверието към религията у бъдещия възрожденец.

Гимназиалното си образование Селимински получава в град Кидония, Гърция. Като революционен демократ Селимински се формира още през ученическите си години, когато взема активно участие в тайните революционни организации на гръцкото освободително движение Филики етерия. По пътя от Кидония до Атон и оттам до п-в Пелопонес той се е запозна с организациите на гръцкото въоръжено въстание по островите.

В Европа

В Италия той се е запознал с гръцките емигрантски революционни организации, а също с национално-революционното движение на италианските карбонари, чиито въстания в Пиемонт и Неапол през 1821-1822 г. току-що са били потушени, но организациите са продължили да работят.

Прочетете още: Д-р Иван Селимински-български възрожденец

Роден в гр. Враца. Произхожда от видния род на Хаджитошеви. Баща му, Х. Тошо Ценов, е едър търговец и общественик. Синът Димитраки получава високо за времето си образование в родния си град и в чужбина, а после помага на баща си в търговията, като бързо напредва. Развива търговски връзки с почти всички български земи, а също така с Румъния, Сърбия, Австрия, Италия, Русия.

В началото на ХІХ век Димитраки Хаджитошев е най-авторитетният първенец не само на Враца, а и на голяма част от Северозападна България. Участва активно в общинските дела и в управлението на града. Става епитроп на Врачанската епископия и ктитор на най-големите български манастири – Рилския, Хилендарския, Зографския, а така също и на няколко черкви. Полага особени грижи за развитието на стопанския живот на града и областта. Особени заслуги има за подпомагането на просветното и здравеопазното дело.

Така по негово време Враца се издига като важен административен, търговски и просветен център. Това естествено намира израз и в борбата на българския народ за самостоятелна църква. Врачани начело с Димитраки Хаджитошев, пред който чрез делото на Софроний Врачански и неговите сподвижници, се открива перспективата и за политическо освобождение по време на водените по това време руско-турски войни, стават инициатори на борбата против гръцките владици в българските епархии. Добре известен е фактът, че „на врачани принадлежи палмата на първенството за повдигане на църковния въпрос“ (Й. П. Георгиев, 1904).

Прочетете още: Димитраки Хаджитошев-български възрожденец

Иван Андреев Богоров(Богоев) е виден български енциклопедист от Възраждането, създател на бълг. вестник, почетен член на БКД (дн. БАН, 1884). По образование е медик, но се занимава и с промишленост, икономика, стопански въпроси, транспорт, география, журналистика и езикознание.

 
 Биография 

Учи в родния си град, във Велика народна школа на вселенската патриаршия в Куручешме, Цариград, където са учили Георги Раковски, Алеко Богориди и Сава Доброплодни. На 19 години (1840-43) учи в Ришельовския лицей в Одеса, училище и на Найден Геров, Ботьо Петков и Добри Чинтулов. Следва химия в Лайпциг (1845-47), завършва медицина в Париж (1855-58). Живее в Цариград, Пловдив, Букурещ и др. Учителствува в Стара Загора (1844) и Шумен (1852-53). През 1867 участвува в Славянския конгрес в Москва. През 1841 г. издава българския герб („царски беляз“) от книгата на Христофор Жефарович. Известно време пътува през Букурещ, Свищов, Търново, Габрово, Изворник и накрая се установява в Ески Заара. Опитва се да убеди българите из тези градове да учат български, а не гръцки. В Ески Заара остава само една година, заради разделението сред учениците, породено от гръцкия учител. По това време написва първата граматика на българския език, която след преместването си в Букурещ отпечатва под името „Първичка българска граматика“ (1844 г.). Заминава за Лайпциг, където издава първия български вестник „Българский орел“ (1846 г. - две години след първото българско списание „Любословие“ на Константин Фотинов).

Прочетете още: Иван Богоров-енциклопедист от Възраждането