Николай Григориевич СтолетовБерлински договор 1878
Берлинският договор е международен договор, подписан на 13 юли (1 юли стар стил) 1878 година в Берлин, с който се уреждат промените в положението на Османската империя след Руско-турската война от 1877-1878 година. Това е заключителният документ на започналия на 13 юни Берлински конгрес и е подписан от Австро-Унгария, Великобритания, Германия, Италия, Османската империя, Русия и Франция. Берлинският договор преразглежда сключения между Русия и Османската империя Санстефански предварителен договор от 3 март същата година.
Берлинският договор става основа за международното положение на Балканите през следващите три десетилетия. Някои негови клаузи са променени още при Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 година. Системата, установена с договора, е напълно разрушена през 1908 година, когато България обявява независимостта си, Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина, а в Османската империя започва Младотурската революция.
Самарското знаме
Самарското знаме е българско бойно знаме, един от най-важните военни символи на Българската армия. То е създадено от монахини от град Самара, Русия и е дарено на Българското опълчение по време на Руско-турската война (1877-1878). Знамето се прочува по време на Боевете край Стара Загора през лятото на 1877. Тогава то е защитавано от десетки знаменосци, намерили смъртта си при отбраната му. Известен в историята остава подвигът на подполковник Павел Калитин, който с героични усилия и цената на живота си успява да спаси знамето от турски плен.Знамето е копринен трикольор 1,85 на 1,90 метра с панславянските цветове - червено, бяло, синьо. На двете му лица в златен кръст са иконите на Света Богородица (според някой източници е Иверската икона, а според други е Казанската икона ) и на Светите братя Кирил и Методий, рисувани с маслени бои от петербургския художник Николай Симаков. Пиката му е сребърна във византийски стил и е изработена по проект на граф Рошфор.
Епични боеве, разиграли се на най-високите точки на Шипченския проход - връх Св. Никола (дн. връх Столетов), връх Шипка и Орлово гнездо от 9 (21) до 11 (23) август 1877 между войските на Сюлейман паша и руско-българския отряд на ген. Н. Г. Столетов. След боя при Стара Загора Сюлейман паша, след като попълнил армията си с хора, оръжие и боеприпаси, насочва войската си (27 000 редовна войска - без башибозука, и 34 оръдия) за преминаване на Шипченския проход. Придвижванията на турските войски остават неизвестни за руското командване и то ги очаква на друго място.
