Стефан Караджа

Стефан Караджа е роден на 11 май 1840 г. в село Ичме (днес Стефан Караджово), Ямболско. Учи в Тулча, но поради липса на средства напуска училище.

Побеждава по време на сватба прочутия турски борец Гаази Плиса. Укрива се известно време, преследван от турците, след което емигрира в Румъния, а после постъпва в Първа българска легия в Белград.

Няколко пъти преминава Дунава с революционни задачи. През 1867 г. постъпва във Втората българска легия. През 1868 г. я напуска и заминава за Румъния. Там се среща с Хаджи Димитър. На 6 юли двамата начело на чета от 129 души минават Дунав при село Вардим.

В боя в местността Канлъдере край Вишовград Стефан Караджа е ранен тежко и e пленен от изпратените от председателя на Държавния съвет Мидхад паша войски и полиция. След това, на 12 юли, е откаран в Търново и по-късно в Русе.

Полумъртъв е изправен пред съставения от Мидхад паша извънреден съд, наречен криминален съвет, и осъден на смърт чрез обесване.

На 31 юли 1868 г. умира от раните си в Русенския затвор. Погребан е от баба Тонка .